Отец Иван

Имало едно време един селски свещеник в една селска църква.

Този селски свещеник нямаше блестящо богословско образование, нямаше блестящи одежди, нямаше и блестящи видими дарби. Пътуваше със счупено колело за службите въпреки напредналата възраст. Но животът в Христа, Неговата свобода и любов са достъпни за всички и смисълът на съществуването на Църквата – да ги даде на всеки вярващ – е тъкмо в това и в нищо друго. И това самотничество даде плод, вътрешен и невидим. Не всичко беше блестящо, но се вършеше със страх Божи.

Със самотата свикна, но не можа да свикне с разделението. Веднъж, когато болестта беше поизтрила човешкото и беше останало само божественото, самотният селски свещеник каза проповед, приличаща на притча. Притча за огъня на разделението, заплашващ да погълне всичко. И за „секирата при корена“, за да бъде спрян този огън, за да можем с радост да влезем във Великден, Празника на празниците, най-големия празник в света. Това бяха последните му думи.   Преди да постъпи в болницата казва Господнята молитва ,,Отче наш" и благославя семейството, роднините, всички близки и познати!

Останалото е пречистващо страдание и усмивка, докато умираше…

Беше щастлив свещеник, защото в голямата болница в големия град беше болен и го посетиха големи и честни събратя. Те го и изпратиха. Все неща, за които не се чувствашe достоен.

„Блажен е оня, когото си Ти избрал и приближил да живее в Твоите двори, ще се наситим с благата на Твоя дом, на светия Твой храм“ (Пс. 64:5).

… Всичко е благодат (Бернанос).          

11-30.03.2024 г            Подполковник доцент Георги Попиванов