Времето в което живеем

Живеем в ерата на технологичен разцвет - бързо развиващи се високи технологии, които се основават на постиженията на научно-техническия прогрес. Свидетели сме на навлизането на информационните технологии във всички сфери на живота и творения на човешкия интелект, които аз наричам чудеса на нашето време - космически полети, интернет, изкуствен интелект, детски, домашни и индустриални роботи, социални мрежи, които позволяват безпроблемна комуникация между милиони хора по цялата планета. Те напълно преобразиха и продължават с още по-големи темпове, да променят всеки ден начина, по който живеем и работим. Светът се променя главоломно, ден след ден става все по- глобализиран и по-мобилен. Но за съжаление сме изправени пред много предизвикателства. Време изпълнено с несигурност, с потенциални и реални заплахи за здравето и живота на хората. Свят на политически хаос, икономически кризи и потъпкани морално-етични принципи, всевъзможни форми на развлечения, които противоречат на християнските нравствени ценности. Парадоксът на нашето време: Бългаpия е член на ЕС, нo cтандаpтът на живот много далеч от европейския.

Беден, но трудолюбив, търпелив, милосърден и гостоприемен е българският народ.

Градовете са пренаселени, а селата опустяха. Имаме големи, красиви, уютни домове, но малки семейства, повече удобства, но по-малко време, задъхано, забързано, напрегнато всекидневие. Шофираме твърде бързо, лесно се гневим и при най-малката провокация, тъй като имаме ниска поносимост, за да се успокоим, често прибягваме към цигарите и алкохола. Гледаме много телевизия, малко книги четем. Въпреки напредъка на медицинската наука и силно развитата фармацевтична индустрия броят на болните непрекъснато се увеличава. Много техника и специалисти, но повече проблеми и замърсена околна среда. „И Бог видя всичко, което сътвори; и ето, беше твърде добро“ (Бит.1:31).

,,Всяко ново поколение хора, включително и ние, сме настойници на Божието творение – природата – и трябва да я съхраняваме във възможно най-доброто състояние.

Трябва да помним, че природата разкрива също част от Божия характер, и когато я рушим, ние замъгляваме това откровение. Да, Бог ще създаде „ново небе и нова земя“, но това не трябва да се използва като извинение за нехайното настойничество на настоящия свят.

Грижата за земния ни дом е в нашите ръце". Отец Тодор Николов Рядко ходим в църква да запалим свещичка за здраве, да се помолим и благодарим на БОГ, за това което имаме. Бог обича всички и ни е дал свобода, помага когато го търсим. Имаме право на избор, но ние вместо да се приближаваме към него се отдалечаваме. Ето как е описано в Новия завет времето, в което живеем. ,,А Господният раб не бива да влиза в кармоли, но да бъде към всички кротък, поучлив и търпелив;

с кротост да наставлява противниците, та дано Бог им даде покаяние, да познаят истината

и да се освободят от примката на дявола, който ги е живи уловил, за да изпълняват волята му. (Св. Петър, 2Тим.2:24-26)." ,,И знай, че в последните дни ще настанат усилни времена.

Защото човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни,

непримирими, клеветници, невъздържни, неукротими, недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци (Св. Петър, 2Тим.3:1-4)." Настанаха тези трудни времена, предречени в Библията преди две хилядолетия, тъй като основният проблем днес е свързан със злобата, алчността и егоизмът, насочени към повече власт и материални придобивки. Напълно важи максимата на Мечо Пух - Колкото повече, толкова повече. Колкото повече власт и пари има някой, толкова повече иска да ги увеличи. В преследване на материалните си нужди, алчните хора пренебрегват духовните, не подбират средства, не познават граници. Дори са в състояние да нарушат моралните ценности, за да постигнат целите си. Много често са аругантни, груби,враждебни. Налице е сред повечето хора усещане за глобална несправедливост, която задушава нас и планетата. А това поражда ненавист и агресия. Агресивни, обикновено са слабите хора, които не са успели в живота и имат душевни кризи. Завистта при тях е като ръжда, която бавно, но сигурно ги разяжда и не им дава покой. Вероятно търсят признание, искат да се докажат. Ето защо демонстрират сила, за да убедят подсъзнанието си, че могат да доминират и да бъдат уважавани. Агресията често започва там, където свършва самоконтролът. Емоции, които ги заливат като бушуващ океан, превземат ги, потапят ги и не ги оставят да си поемат дъх. Разрушителната енергия е толкова голяма, че те са като есенно листо, което е във властта на бурен вятър. Могат да се случат куп неприятни неща. Ако реагираме на агресията по негативен начин, то пожарът само ще се разгори още по-силно. Единствената възможност да го загасим е позитивната реакция. ,,Не въздавайте никому зло за зло, ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци"(Рим.ап.Павел 12:17-18).